Кеворк Кеворкян: Днешните палета направо вбесяват някои от най-знаменитите ни личности. Доста водещи, които не носят поли, се държат като женчовци
" Милостиво за водещите " - по този начин известният наш публицист Кеворк Кеворкян озаглави последната си обява във Facebook.
" Скоро може да се стигне и до разпра, физическа имам поради – като виждам с какво озлобление някои медии са се втренчили в осъществяванията на новите пълчища от телевизионни водещи. Най-често те са от женски пол - евентуално не е политкоректно да означавам този факт. Заради това за баланс ще прибавя, че и много водещи, които не носят поли, се държат като женчовци. Изобщо, ще се опитам да бъда милосърден. Милостивият КК ", написа още той.
Публикуваме останалата част без редакторска интервенция:
" Проблемът не е от през днешния ден, обаче към този момент в действителност стана нетърпима фриволността, с която малките екрани създават " водещи “. Сякаш ги хващат напряко от пътя. Добре най-малко, че не са почнали да ги търсят на Околовръстното.
Един популярен род, този на изявлението – най-малко за малкия екран това е несъмнено – се трансформира в натрапчиво кудкудякане. Лично аз към този момент се опасявам да не попадна инцидентно на някое сходно соаре, няма да мога да го понеса. Но виновността въобще не е толкоз във водещите, а в ония, които ги ангажират – на тях им трябват безлични, " измити “ същества, които не са в положение да причинят никакви неприятности.
Това е завера, която неусетно се добира до един значим резултат, а той може да има съдбоносно значение за бъдещето на малкия екран. Не пресилвам. Няма за какво да налагаш цензура върху разговорните рубрики - това постоянно намирисва неприятно, има по-лесен метод да ги превърнеш в нещо безобидно и безвредно. Разреждаш водещите със сочни мадами, до момента в който размиеш и най-после изличиш изцяло визията за естествения водещ.
Телевизионните началства се държат като Кадафи - либийският деспот имаше доверие единствено на дамите от защитата си. Нашите телевизионни кадафита пък се усещат спокойни и в сигурност, обградени от една кухост. Защото избираните от тях водещи, изключително в последно време, са си образцово кухи. Това пък ги кара да си фантазират, че и индивидът против тях - клетият им събеседник – е същата стока. И те с лекост го дискредитират в очите на публиката. Впрочем, и Господ ще се затрудни, в случай че би трябвало да даде изявление на подобен водещ. Наблюдаваме революцията на кухоста.
Телевизията, въпреки и последователно, генерално сменя природата си: тя се трансформира в една мощна машина, която облъчва публиката основно с празен бъбреж, напряко непоносим за образования фен. Попаднали в този водовъртеж, събеседниците въобще не наподобяват на себе си, след тях не остава нищо, доста рядко можем от чуем някоя запаметяваща се фраза. Никой не поставя старания това да се случи - на кадафитата това не им е притрябвало, не им е нужно малкия екран да бъде вместилище на мъдрост и опит. Целта е ясна: тя да се трансформира в една светеща кутия, безобидна и безвредна, която излъчва смях и врясъци.
Дори някое кадафи да има положителни планове, не е наясно по какъв начин да ги реализира. Отдавна малките екрани не построяват водещите си с самообладание, не им дават задоволително време, с цел да се самоопознаят. Няма и кой да ги насочва в това търсене. Прави се това, което е най-лесно, а то, в множеството случаи, е една примитивна мимикрия.
Днешните водещи са напълно под диктата на слушалките, в които им дуднат редакторите им, те обаче не носят никаква отговорност. Слушалките са едната от най-големите несгоди в телевизионния поминък – другата е изкуствения смях, който сякаш би трябвало да инжектира някакво въодушевление в предаването. Вятър.
Когато през 2002 година интервюирах Горбачов, той остана доста удовлетворен, тъй като на няколко пъти самичък се видя по друг, чужд метод – да вземем за пример, когато му демонстрирах популярния шарж на списание " Шпигел “, в който бе показан като бедняк, очакващ благодеяние.
Беше и заинтригуван – от друго, сподели, че неотдавна бил интервюиран от американска телевизия и по време на диалога 12 души помагали на водещия. А в София, в нашия диалог, въобще липсваха шерпи. Тези помагачи на водещия могат да му причинят огромни неудобства – най-малкото, публиката незабавно схваща, че го водят на верижка, подръпват го, когато би трябвало да излае – държат се с него като с размесен помияр.
Вече изцяло са забравени класическите подходи към Събеседника: да изчетеш/да изгледаш всичко, което той е изповядал до този миг – и от там да поемеш ти. Разговарял съм, в продължение на трийсетина и повече години, няколко пъти със Стоянка Мутафова, сякаш се познавахме добре, само че чак в 2012 година, излязоха някои нови детайлности за нея, и самата тя не се беше сещала за тях – в отговор на видимо елементарния въпрос " Какво не схванаха за теб? “
Днешните палета напряко вбесяват някои от най-знаменитите ни персони, тъй като беседват с тях по този начин, като че ли за първи път ги показват на публиката – и Стояна, и Калоянчев и други са се оплаквали пред мен от този тормоз.
Всички пишем една книга – най-малко по този начин би трябвало да бъде: един я стартира, други я не престават и допълват през годините. С незнанието и нетърпенето си, днешните сезонни труженички, които би трябвало да минават и за водещи, просто унищожават разговорния род. Няма да не помни смайването на Стивън Болдуин, когато при започване на диалога с него му дадох сандвич с фъстъчено масло. " Откъде знаеш? “ – рече той, и оттам-насетне всичко беше елементарно.
Една от най-комичните особености на днешните водещи е лекотата, с която се изумяват – а, както е ставало дума и различен път, можеш да се изумиш, в случай че в студиото ти влезе Мюлер, шефът на Гестапо.
Лесно се изумяват и още по-лесно възхваляват, даже когато против себе си имат неугледни екземпляри от ширпотреба. Ако остане на елементарно изумяващите си дамички, те ще провъзгласят и амебата за цар на природата, като нищо. Те доста постоянно са и толкоз натрапчиво ласкателни, че могат да притеснят и амебата. По-сериозните от гостите им, доколкото въобще има такива, би трябвало да си сложат противогаз, с цел да оцелеят от изцяло неоправданите хвалебствия, на които са подложени.
Между другото, много от въпросните дамички мъчно ще отговорят на въпроса " Какво тъкмо работят? “ Много постоянно те са си чисто и просто едни попивателни – неизразим е методът, по който се възторгват от явни нелепости, тогава кудкудякането им е нетърпимо. А сетне се трансформират в пощенските гълъби на тия нелепости, доста постоянно и на мълвата и сплетнята.
Един водещ би трябвало доста деликатно да следи, какво предлага/продава на феновете си. Стига да е най-малко в някаква степен самостоятелен. Впрочем, по какъв начин се превежда думата " самостоятелност “ в днешните малките екрани? Веднъж не устоях и споделих за един навирен водещ, че има свободата и независимостта, които има едно пиле на грил.
Но виновността не е единствено на " водещите “: те са капризни от смахнатите ни политици, които са подготвени при всяка покана да тичат към малкия екран, като че ли ще вземат участие в пийпшоу.
В моята работа дълги години се придържах към едно предписание: да се канят за събеседници единствено хора, по-мъдри от водещия. Случайните би трябвало да останат на един оръдеен изстрел разстояние. Е, с годините човек, даже да е водещ на телевизионно предаване, поумнява, само че и тогава би трябвало да се стреми да измъкне нещо скъпо от по-младите си посетители.
Има и някои други правила, които " новите “ водещи надали ще схванат, да вземем за пример: Ако някои водещи не си сверяват толкоз постоянно часовниците, ще бъде по-добре. Някои обаче са си поставили и по три стрелки, за по-сигурно.
И още: Поне един път в кариерата си всеки водещ би трябвало да драсне клечката и да възпламени личната си клада.
И още нещо, не по-малко значимо: Водещите би трябвало да бъдат подлагани на наложителен тест за човещина.
Сега има нова мода: телевизионните началства изключително драговолно ангажират за водещи известни артисти – незнайно за какво, може би не чакат никакви затруднения и неприятности от тях. Изглежда ги считат само за покорни четци. Има и една друга, тънка сметка: надяват се актьорите да трансферират нещичко от своята известност върху предаването, да я дадат чартърен. Възможно е да се случи – само че това е краткотрайно решение и още по-временно избавление.
Телевизиите като че ли не са наясно, че водещите не продават себе си, това би трябвало да е последната им грижа, а събеседниците си. Откриваш или преоткриваш умни хора, доколкото са останали, налагаш Гласовете на Времето. Ако успее в това начинание и водещият има късмет да бъде запомнен.
Истинското избавление е друго: малките екрани да отгледат водещи – хора с темперамент и задача, без да ги обременяват със личните си страхове. Но това надали ще се случи скоро.
Е, толкоз от милостивият КК ".
" Скоро може да се стигне и до разпра, физическа имам поради – като виждам с какво озлобление някои медии са се втренчили в осъществяванията на новите пълчища от телевизионни водещи. Най-често те са от женски пол - евентуално не е политкоректно да означавам този факт. Заради това за баланс ще прибавя, че и много водещи, които не носят поли, се държат като женчовци. Изобщо, ще се опитам да бъда милосърден. Милостивият КК ", написа още той.
Публикуваме останалата част без редакторска интервенция:
" Проблемът не е от през днешния ден, обаче към този момент в действителност стана нетърпима фриволността, с която малките екрани създават " водещи “. Сякаш ги хващат напряко от пътя. Добре най-малко, че не са почнали да ги търсят на Околовръстното.
Един популярен род, този на изявлението – най-малко за малкия екран това е несъмнено – се трансформира в натрапчиво кудкудякане. Лично аз към този момент се опасявам да не попадна инцидентно на някое сходно соаре, няма да мога да го понеса. Но виновността въобще не е толкоз във водещите, а в ония, които ги ангажират – на тях им трябват безлични, " измити “ същества, които не са в положение да причинят никакви неприятности.
Това е завера, която неусетно се добира до един значим резултат, а той може да има съдбоносно значение за бъдещето на малкия екран. Не пресилвам. Няма за какво да налагаш цензура върху разговорните рубрики - това постоянно намирисва неприятно, има по-лесен метод да ги превърнеш в нещо безобидно и безвредно. Разреждаш водещите със сочни мадами, до момента в който размиеш и най-после изличиш изцяло визията за естествения водещ.
Телевизионните началства се държат като Кадафи - либийският деспот имаше доверие единствено на дамите от защитата си. Нашите телевизионни кадафита пък се усещат спокойни и в сигурност, обградени от една кухост. Защото избираните от тях водещи, изключително в последно време, са си образцово кухи. Това пък ги кара да си фантазират, че и индивидът против тях - клетият им събеседник – е същата стока. И те с лекост го дискредитират в очите на публиката. Впрочем, и Господ ще се затрудни, в случай че би трябвало да даде изявление на подобен водещ. Наблюдаваме революцията на кухоста.
Телевизията, въпреки и последователно, генерално сменя природата си: тя се трансформира в една мощна машина, която облъчва публиката основно с празен бъбреж, напряко непоносим за образования фен. Попаднали в този водовъртеж, събеседниците въобще не наподобяват на себе си, след тях не остава нищо, доста рядко можем от чуем някоя запаметяваща се фраза. Никой не поставя старания това да се случи - на кадафитата това не им е притрябвало, не им е нужно малкия екран да бъде вместилище на мъдрост и опит. Целта е ясна: тя да се трансформира в една светеща кутия, безобидна и безвредна, която излъчва смях и врясъци.
Дори някое кадафи да има положителни планове, не е наясно по какъв начин да ги реализира. Отдавна малките екрани не построяват водещите си с самообладание, не им дават задоволително време, с цел да се самоопознаят. Няма и кой да ги насочва в това търсене. Прави се това, което е най-лесно, а то, в множеството случаи, е една примитивна мимикрия.
Днешните водещи са напълно под диктата на слушалките, в които им дуднат редакторите им, те обаче не носят никаква отговорност. Слушалките са едната от най-големите несгоди в телевизионния поминък – другата е изкуствения смях, който сякаш би трябвало да инжектира някакво въодушевление в предаването. Вятър.
Когато през 2002 година интервюирах Горбачов, той остана доста удовлетворен, тъй като на няколко пъти самичък се видя по друг, чужд метод – да вземем за пример, когато му демонстрирах популярния шарж на списание " Шпигел “, в който бе показан като бедняк, очакващ благодеяние.
Беше и заинтригуван – от друго, сподели, че неотдавна бил интервюиран от американска телевизия и по време на диалога 12 души помагали на водещия. А в София, в нашия диалог, въобще липсваха шерпи. Тези помагачи на водещия могат да му причинят огромни неудобства – най-малкото, публиката незабавно схваща, че го водят на верижка, подръпват го, когато би трябвало да излае – държат се с него като с размесен помияр.
Вече изцяло са забравени класическите подходи към Събеседника: да изчетеш/да изгледаш всичко, което той е изповядал до този миг – и от там да поемеш ти. Разговарял съм, в продължение на трийсетина и повече години, няколко пъти със Стоянка Мутафова, сякаш се познавахме добре, само че чак в 2012 година, излязоха някои нови детайлности за нея, и самата тя не се беше сещала за тях – в отговор на видимо елементарния въпрос " Какво не схванаха за теб? “
Днешните палета напряко вбесяват някои от най-знаменитите ни персони, тъй като беседват с тях по този начин, като че ли за първи път ги показват на публиката – и Стояна, и Калоянчев и други са се оплаквали пред мен от този тормоз.
Всички пишем една книга – най-малко по този начин би трябвало да бъде: един я стартира, други я не престават и допълват през годините. С незнанието и нетърпенето си, днешните сезонни труженички, които би трябвало да минават и за водещи, просто унищожават разговорния род. Няма да не помни смайването на Стивън Болдуин, когато при започване на диалога с него му дадох сандвич с фъстъчено масло. " Откъде знаеш? “ – рече той, и оттам-насетне всичко беше елементарно.
Една от най-комичните особености на днешните водещи е лекотата, с която се изумяват – а, както е ставало дума и различен път, можеш да се изумиш, в случай че в студиото ти влезе Мюлер, шефът на Гестапо.
Лесно се изумяват и още по-лесно възхваляват, даже когато против себе си имат неугледни екземпляри от ширпотреба. Ако остане на елементарно изумяващите си дамички, те ще провъзгласят и амебата за цар на природата, като нищо. Те доста постоянно са и толкоз натрапчиво ласкателни, че могат да притеснят и амебата. По-сериозните от гостите им, доколкото въобще има такива, би трябвало да си сложат противогаз, с цел да оцелеят от изцяло неоправданите хвалебствия, на които са подложени.
Между другото, много от въпросните дамички мъчно ще отговорят на въпроса " Какво тъкмо работят? “ Много постоянно те са си чисто и просто едни попивателни – неизразим е методът, по който се възторгват от явни нелепости, тогава кудкудякането им е нетърпимо. А сетне се трансформират в пощенските гълъби на тия нелепости, доста постоянно и на мълвата и сплетнята.
Един водещ би трябвало доста деликатно да следи, какво предлага/продава на феновете си. Стига да е най-малко в някаква степен самостоятелен. Впрочем, по какъв начин се превежда думата " самостоятелност “ в днешните малките екрани? Веднъж не устоях и споделих за един навирен водещ, че има свободата и независимостта, които има едно пиле на грил.
Но виновността не е единствено на " водещите “: те са капризни от смахнатите ни политици, които са подготвени при всяка покана да тичат към малкия екран, като че ли ще вземат участие в пийпшоу.
В моята работа дълги години се придържах към едно предписание: да се канят за събеседници единствено хора, по-мъдри от водещия. Случайните би трябвало да останат на един оръдеен изстрел разстояние. Е, с годините човек, даже да е водещ на телевизионно предаване, поумнява, само че и тогава би трябвало да се стреми да измъкне нещо скъпо от по-младите си посетители.
Има и някои други правила, които " новите “ водещи надали ще схванат, да вземем за пример: Ако някои водещи не си сверяват толкоз постоянно часовниците, ще бъде по-добре. Някои обаче са си поставили и по три стрелки, за по-сигурно.
И още: Поне един път в кариерата си всеки водещ би трябвало да драсне клечката и да възпламени личната си клада.
И още нещо, не по-малко значимо: Водещите би трябвало да бъдат подлагани на наложителен тест за човещина.
Сега има нова мода: телевизионните началства изключително драговолно ангажират за водещи известни артисти – незнайно за какво, може би не чакат никакви затруднения и неприятности от тях. Изглежда ги считат само за покорни четци. Има и една друга, тънка сметка: надяват се актьорите да трансферират нещичко от своята известност върху предаването, да я дадат чартърен. Възможно е да се случи – само че това е краткотрайно решение и още по-временно избавление.
Телевизиите като че ли не са наясно, че водещите не продават себе си, това би трябвало да е последната им грижа, а събеседниците си. Откриваш или преоткриваш умни хора, доколкото са останали, налагаш Гласовете на Времето. Ако успее в това начинание и водещият има късмет да бъде запомнен.
Истинското избавление е друго: малките екрани да отгледат водещи – хора с темперамент и задача, без да ги обременяват със личните си страхове. Но това надали ще се случи скоро.
Е, толкоз от милостивият КК ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ